Град Варна е разположен на северния и западния брегове на Варненския залив и край Варненското езеро. Най-южната и централната част на града се свързват посредством Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km2.

Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове.

Около града постепенно се образува агломерация с вилните зони край „Евксиноград“, квартал „Виница“, чак до „Златни пясъци“ . Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване.

В чертите на града са курортните комплекси Св. Св. Константин и Елена и Златни пясъци. Градът има пясъчни плажове и топли минерални извори с темература 35 – 50 °C.

Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковотоизкуство. Нейното строителство е по проект на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен в града от Карел и Херман Шкорпил. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на бележити българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак. Неповторимостта и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк се дължат и на съседството на морето, и на плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на Варненския залив и подхранването на брега от едрия пясъчник от срутищата на високия скат обуславят по-нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат 5 m2, отвоювани в морето. Тази особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове, го правят привлекателно и перспективно място за отдих и почивка.

В Морската градина са разположени Варненският Аквариум и Делфинариумът.

Римските терми на Одесос са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в страната и се намират в югоизточната част на днешния град, в близост до пристанището. Термите са изградени към края на 2 век. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 m, а общата площ на съоръжението около 7000 m². Баните са работили до края на 3 век. През 19 век подземията на термите са ползвани като затвор. През 1892 г. стамболовистите затварят и изтезават в термите Петко войвода. В днешни дни през лятото в термите работи летен театър, изнасят се концерти. 

Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V — началото на IV хил. преди Христа. Смята се, че находките от "Варненското злато" е най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 - 4100 г. пр. Хр.).

При прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 m² са разкрити 294гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за българската археология.Некрополът е разкопаван от археолога Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт показва, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на Балканите вече са съществували наченки на държавно образувание и се е появила царската институция. Астрономическата обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ – първият в България астрономически комплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула. Намира се в централната част на Морската градина. Варна е известна и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“, възникнал още по времето на социалистическия режим. Всяко лято на30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето. 

Варненският делфинариум се намира в северната част на Морската градина в град Варна. Открит е на 11 август 1984 година и разполага с 1200 места. Размерите на басейна са 12 на 15 метра и дълбочина 6 метра, и се пълни с морска вода чрез специална помпена система. Водата се извлича от Черно море на 150-160 метра от брега и дълбочина 3-6 метра, където тя е най-чиста и се подлага на преработка преди да достигне до басейна. Делфинариумът разполага и с кафе-сладкарница с прозрачна стена към аквариума.Super

В момента във варненския делфинариум има пет делфина – 3 женски и 2 мъжки - Кимбо, Доли и Мика (най-известния) са донесени от далечните брегове на Гватемала и Куба, а Йоана и Бимбо са родени във Варненския делфинариум.

Идеята за създаването в България на делфинариум на черноморското ни крайбрежие за пръв път е лансирана от зоолога Николай Боев. В първоначалната си формулировка тя се е отнасяла за южното ни Черноморие. Цяло десетилетие той не се отказва от нея. Дори в плановете за развитието на тогавашния национален парк „Ропотамо“ бил изготвен и проект за неговото изграждане. Той обаче останал нереализиран. Построен бил делфинариум във Варна. Той е вторият на Черно море след този в Батуми (Грузия). 

Аквариумът във Варна е създаден по идея на цар Фердинанд. В двореца Евксиноград на 6 януари 1906 г. царят разпорежда на д-р Парашкев Стоянов да организира морска станция, като обещава пълната си подкрепа. На същата вечер монархът пише писмо до директора на неаполската зоологическа градина проф. Дорн, за да му иска съвети и съдействие за създаването на варненската станция. В следващите дни д-р П. Стоянов пък пише писма и води разговори с различни официални лица от Варненския общински съвет и осигурява терен за сградата на аквариума. Проф. Дорн се отзовава на поканата на Цар Фердинанд и изпраща планове и снимки на Неаполската станция.

Строен е за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг през 1881-1885 г. Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово (по умалителното име на италиански език на княза — Sandro) но през 1893 г. княгиняМария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград (Гостоприемния град) — от гръцкото име на Черно море, Εύξεινος Πόντος (Euxénos póntos). Евксиноград е един от кварталите на район Приморски, Община Варна според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове. 

​

​

​